Acura от Америка

Acura е луксозното подразделение на Honda, направено за американския пазар и никога продавано официално в Европа. Оттам идва и привлекателността ѝ тук: японска надеждност с премиум оборудване, на цена, която германските алтернативи не достигат. Зад тази репутация обаче стоят няколко неща, които се проверяват по VIN преди наддаването, а не след доставката.

Най-честата грешка е „отдолу е Honda, части има навсякъде“. Вярно е, но само донякъде. Двигателят, окачването и спирачките наистина делят много с CR-V, Accord и Legend. Външното е изцяло уникално: калници, брони, маски, радиатори, стъклата и скъпите фабрични LED фарове Jewel Eye ги няма нито в българските обяви, нито по автоморгите. Кола с недобре описан или неснимкован удар значи части с контейнер от Щатите или търсене през полски и литовски търговци.

Под капака стои това, което европейските норми отдавна убиха. 3.5-литровият J35 V6 е атмосферен, с ангренажен ремък и изключване на цилиндри при равномерно каране — издръжлив, с голям ресурс и понася газова уредба отлично, което е основната причина да се внася.

SH-AWD е другото, заради което се купува. Разпределя момента не само между предния и задния мост, а между лявото и дясното задно колело в завой — една от най-умните системи за задвижване, правени изобщо. Но не всяка Acura я има: базовите RDX, ILX и TLX от южните щати масово излизат само с предно предаване. Проверявайте конкретния лот, а не марката.

Кутията зависи от годината и разликата е голяма. 9-степенната на ZF (2015–2020) се управлява с бутони вместо с лост и има същите софтуерни и механични капризи, които мъчат и ранните Jeep Cherokee — иска скъпо специфично масло и смяна на всеки 60 000 км. След 2020–2021 идва собствената 10-степенна на Honda: превключва по-бързо, понася повече и няма записана фабрична слабост. По-голямата част от това, което държим, е от по-ранния период, така че годината си заслужава да се погледне преди цената.