Acura TLX

Първото поколение, 2015–2020, дава избор между два атмосферни мотора и двата се срещат горе-долу еднакво често. 2.4 K24 с 8-степенна кутия с двоен съединител и хидротрансформатор е градският вариант — газифицира се без капризи, сменя бързо и тръгва плавно в задръстване. 3.5 J35 с 290 коня е другата кола: същата лекота с газта, но с 9-степенната на ZF, управлявана с бутони, със софтуерните капризи и скъпото специфично масло на всеки 60 000 км.

Второто, от 2021, изхвърля атмосферата. Стандартът е 2.0 турбо с 272 коня и 10-степенната на Honda — бърз седан, но с директно впръскване, тоест газ само в течна фаза и скъпо. Върхът е Type S с 3.0 V6 турбо и 355 коня, който е бегачка и се поддържа съответно.

Задвижването тук се чете различно от останалата гама. SH-AWD върви с V6 при първото поколение и е опция при 2.0 турбо — но повечето TLX са с предно предаване. Ако търсиш зимна кола, това е моделът, при който проверката по VIN най-често ще ти каже „не“.

Има и утеха за предните. Първото поколение носи P-AWS — задните колела завиват на малък ъгъл и стабилизират колата в завой. Не е 4×4, но не е и обикновен преден седан.

Частите следват същата логика като при цялата марка, само че второто поколение е по-лошо. Първото дели много механика с американския Accord; второто стои на самостоятелна платформа на Acura, където всеки носач, апарат и детайл по купето се поръчва по каталожен номер от Щатите. Външното и при двете е уникално — броня, калници и фаровете Jewel Eye нямат европейски аналог.