Kia Forte

Едно и също място в гамата, три различни имена. В САЩ, Канада и Мексико колата се казва Forte. В Австралия, Азия и Южна Корея е Cerato или K3. А за Европа Kia разработи изцяло различен модел — Ceed, произвеждан в Словакия. Тоест тук няма европейско Forte, с което да сравняваш; сравнява се с Ceed, а той е друга кола на друга настройка.

Каросерията пак дели пазарите. В Америка масовият вариант е седан с четири врати, а хечбекът Forte5 е много по-рядък — при нас той е шепа коли срещу близо четири хиляди седана, плюс няколко купета Koup. В Европа Ceed се предлагаше като хечбек, като практично комби Ceed SW и като спортното комби ProCeed. Седан там просто няма.

Моторът е основната причина да се купи американско. 2.0 Nu атмосферен със 147 конски сили работи по цикъла на Аткинсън с IVT кутия — няма турбина, механично е просто и се газифицира евтино. Той е и абсолютно доминиращият мотор при нас. Над него стои 1.6 Turbo GDI с 201 конски сили, версията Forte GT, със 7-степенна DCT или 6-степенна ръчна. Европейският Ceed кара малки турбо бензини — 1.0, 1.4 и по-новия 1.5 T-GDi — и дизел 1.6 CRDi, всичките с директно впръскване, при които газта е скъпа и сложна.

Окачването е разликата, която се усеща при първото каране, и тя е в полза на европейската кола. Американското Forte е настроено за прави магистрали и максимален комфорт — по-меко, с повече наклон в завоите, и почти всички версии извън GT карат по-проста торсионна греда отзад. Ceed е настроен по европейски, с по-стегнато окачване и директен волан, а по-високите нива имат независимо многоточково окачване отзад. Ако търсиш кола за завои, американската не е тя.

Оборудването отдолу е бедно, отгоре е добро. Американските базови FE и LX са правени за студенти и коли под наем — евтини пластмаси и базова акустика. Върховите GT обаче изглеждат сериозно, с червени шевове, диодни фарове и Harman Kardon. Производството приключи през 2024, за да отстъпи на K4, и това се вижда в нашите години: Forte спира, K4 тръгва.