Hyundai Tucson

Тринайсетте сантиметра са най-скъпото нещо, което може да се сбърка при този модел. Америка, Корея и Австралия получават дългата база — 4630 мм дължина и 2755 мм междуосие. Европа получава късата, 4500 и 2680, и се прави в Чехия. Профилът на колата е различен, а не просто по-дълъг: панелът около задната гума, задните врати, покривът, праговете, задното стъкло и страничните стъкла на багажника са с друга геометрия. Дори предните калници и подкалниците имат различни крепежи според завода.

При третото поколение с фейслифт, 2018 до 2020, купето е с еднаква дължина по света и ламарината е съвместима. Там разликата е под капака. В Америка има само атмосферни бензини — 2.0 GDI със 164 конски сили и 2.4 GDI със 181, и двата с класически 6-степенен автоматик с хидротрансформатор. Турбо мотор в САЩ за този период няма изобщо.

Европа в същите години кара друга кола. Масовият бензин е 1.6 T-GDI със 177 конски сили, с ръчна кутия или със 7-степенна DCT с двоен съединител. Плюс пълна гама дизели — 1.6 и 2.0 CRDi, като големият има и 48-волтова мека хибридна система. Нищо от това не е стъпвало на американския търг.

Моторът ти казва поколението, преди да си погледнал годината. 2.0 и 2.4 атмосферни значат по-старата кола с еднаква ламарина. 2.5 атмосферен значи текущото поколение с дългата база. 1.6 значи турбо или хибрид. Това е по-надеждният признак от снимката, защото двете поколения си приличат отпред.

Задвижването е опция, не стандарт. В Европа Tucson върви почти винаги с четири задвижващи колела; в Америка 4×4 се доплаща и голяма част от колите са предни. Проверява се на конкретния лот. За сметка на това американските средни нива идват с пакет асистенти, подгряване на предните седалки и следене на мъртва зона по стандарт, докато европейската база често е с ръчен климатик.