Audi S7

Причината да се внася е една и се чете от двигателя. В Европа концернът пусна S7 с дизелов V6 заради емисиите; в Америка колата остана бензинова. Тоест това не е по-евтин начин да се купи същото, а единственият начин да се купи друго.

Кутията е класическият осемстепенен ZF, а не S-tronic — разликата спрямо по-малките A7 е точно тук. Тази кутия понася сериозен тунинг софтуер, превключва плавно и не носи капризите на робота с два съединителя.

Моторът иска безкомпромисно обслужване и при двете поколения по една и съща причина: турбокомпресорите стоят в развалката на блока, на най-горещото място, до което се стига най-трудно. Разредено обслужване ги убива първи, а смяната им не е нито бърза, нито евтина.

Окачването е адаптивно въздушно при американските бройки. Възглавница, датчик или компресор, пострадали при удара, се възстановяват със сериозна сума — и това е разходът, който най-често изненадва, защото от снимките на търга не личи дали системата е цяла.

Предницата е специфична и скъпа. Зад страничните решетки на бронята стоят допълнителни радиатори и интеркулери за twin-turbo мотора, а спирачките са 400 мм отпред. Тези части ги няма по моргите тук и се купуват нови. Плюс спортният заден диференциал, който почти всички американски бройки носят и който иска две различни масла на всеки 60 000 км, а не едно.