Kia Niro

Гамата е симетрична. Класическият хибрид е 1.6 бензин с електромотор и 139 конски сили обща мощност, плъгинът е същата конфигурация с по-голяма батерия и 180 конски сили и около 60–65 километра на ток, а чисто електрическото е 64.8 kWh, 204 конски сили и до 460 километра. И на двата пазара се казват еднакво. Разликата не е в мотора.

Няма 4×4, и това е без изключение. Нито едно Niro, независимо хибрид или електрическо, не се предлага със задвижване на четирите колела — нашите 1296 коли го потвърждават до последната. Ако някой ти предлага Niro с 4×4, той не знае какво продава.

Портът за зареждане е решението при електрическото и е скъпо да се сбърка. Американските коли са с CCS1, българските станции са CCS2. Бавното зареждане у дома се решава, но бързото зареждане по магистралата на публична станция става проблем без скъпи преходници, които често прекъсват сесията софтуерно. За хибридите този въпрос изобщо не стои — там американската и европейската кола са практически еднакви по надеждност.

Термопомпата е вторият въпрос и е чисто зимен. В европейските топ версии тя е стандартна, а в Америка е опция, която колите от южните щати нямат. Без нея отоплението работи на принципа на бързовар и през нашата зима пробегът пада драстично. Проверява се преди покупката, защото после не се добавя.

Две по-дребни разлики. 6-степенната DCT кутия на хибрида няма механична задна предавка — колата винаги се движи назад изцяло на ток, за да се спести тегло; това е нормално, не дефект. И Aero Blade, широката задна колона с истински аеродинамичен отвор: в Европа може да се поръча в контрастен цвят за почти всички нива, а в Америка само за най-високите като SX Touring, така че повечето американски излизат с колона в цвета на купето.